Плъстене на вълна – старата българска традиция - Форум
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум » Български фолклор » Майсторски занаяти » Плъстене на вълна – старата българска традиция
Плъстене на вълна – старата българска традиция
remixa_mДата: Четвъртък, 30.01.2014, 20:38 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 29
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Offline


Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят, чийто корени могат да бъдат открити в далечното минало. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х – ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век. Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии.

Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне. Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда.



Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчистят органичните мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване и разделяне на качества, по предназначение. Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове”, в които поставят вълната, заливат я с хладка вода, поставят багрилните растения и „заравят” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при постоянна температура. За да се приготвят „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива със „лък” от майстор „дръндар”. „Ярината” и „дребта” са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на ”къдели”, които нареждат веднъж по ширина, веднъж по дължина на няколко слоя, според желаната дебелина.



Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли, могат да се комбинират с абстрактни петна. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство. И днес, в сърцето на Странджа планина, може да се види истинска работилница за вълна, която продължава да поддържа традицията на плъстенето на вълна жива.
 
Форум » Български фолклор » Майсторски занаяти » Плъстене на вълна – старата българска традиция
Страница 1 от 11
Търси: