ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" - Форум
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум » Български фолклор » Легенди и предания » ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ"
ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ"
remixa_mДата: Понеделник, 17.03.2014, 20:32 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 29
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Offline
из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1 ~ ПОРЪЧКА ~

В Преславската планина е проходът Дервиш. Пътя през него наричали Шахан Йолу. Проходът и пътят се пазели от крепост, наричана Белото градище. До днес по тези места личи водопроводът. От крепостта се виждат като на длан Преславското и Шуменското поле. Легенда разказва, че тук била лятната резиденция на българските царе. Дворците били много богати. Имало чешма от чисто злато. В подземието била царската съкровищница, пълна с богатства от цял свят.

Село Медвен е източно от град Котел. На север от селото е Борил могила. Легенда разказва, че там било съкровището на цар Борил. Входът на подземието бил сух геран. Долу започвала галерия. Зад желязна врата била съкровищницата. Вътре имало много злато, сребро и безценни камъни. В мраморен сандък Борил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч...

Император Валент бил убит при Одрин. Римляните го отнесли в Рила. Погребали го в пещера. До саркофага сложили съкровището му. Саркофагът и съкровището били долу... Горе погребали знатните войни, загинали с императора. Около саркофазите им струпали злато и сребро... В пещерата римляните направили препятствия и сложили шипове с отрова... Към изхода се излизало нагоре. Там имало мраморен саркофаг. Оттук със скрит механизъм се отварял входът за императорската гробница и съкровището...

Югоизточно от Тополовград е село Устрем. На запад от селото се намира Вакъфският (Устремският) манастир Света Троица. Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.

В югоизточния край на Сакар е Дервиштепе. Легенда разказва, че там в старо време имало голямо кале. Под него имало подземие. Вътре - несметно богатство. Много злато, сребро и безценни камъни били на купове. Двата входа били високо в скалите...

Северно от град Карлово, високо в Балкана, е Джендемът. Там е Хайдушката воденица. Под развалините са трите водопада Трояците. Предание говори, че мястото било хайдушко. Тук идвали хайдутите, като бягали от потеря. Тук живеели. Във воденицата мелели жито. В скалите имало пещера. Вътре слагали златото и среброто от обирите. При воденицата имало много леки пари...

На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

В Трън, гласи преданието, се заселил прочутият Карафеиз. Той се настанил в каменна кула. Нарекли я Карафеизовото седалище. Кулата била в Спахийската махала. Имала три етажа и подземие. Тук Карафеиз си почивал след грабежите, обкръжен от гювендии и верни хора. Тук, гласи преданието, криел своето богатство -злато, сребро и скъпоценни камъни. След Освобождението кулата била съборена... Но до днес останало преданието за съкровището...

Село Кипилово е западно от град Котел. Източно над селото има останки от римска крепост. Местните хора я наричат Калето. Легенда разказва, че тук имало римско кале. В подземията му се пазело голямо съкровище. Когато варварите обсадили крепостта, не могли да я превземат. Оттеглили се. Една нощ запалили свещи на рогата на голямо стадо кози. От равнината ги подкарали към крепостта. Римляните били изненадани от огромната войска и нощното нападение... нямали време за губене. Затрупали с камъни входовете за съкровището и напуснали крепостта. На сутринта варварите разрушили крепостта. Съкровището останало в подземието...

Село Краинци се намира североизточно от Дупница. Близо до селото има останки от крепост. Легенда разказва, че тук през римско време живяла царица. Дворецът и бил в злато и сребро. При нея идвали знатни римляни и носили дарове - злато, сребро и безценни камъни. Царицата умряла... Погребали я в черква. Вътре сложили даровете и съкровището и. Черквата засипали с много пръст и камъни... До днес на 400 метра от развалините местните хора сочат могила. В нея била черквата...

Селата Голям и Малък манастир се намират западно от Елхово. Там са Манастирските възвишения. На тях има останки от стари крепости. Легенда разказва, че под едната крепост имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците...

Село Овчеполци се намира североизточно от град Пазарджик. До селото са Овчите хълмове. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Подкарали стадото към крепостта. Като видял огромната войска Константин избягал от крепостта. Съкровището останало в галериите.

На запад от град Горна Оряховица е Ряховското кале. Легенда разказва, че под него имало подземие. Вътре - купища злато, сребро, безценни камъни, статуи от злато и пиринч. Най-ценен бил златният конник. В едната ръка държал юздите на коня, а в другата - меч. Юздите били нанизани перли, а дръжката на меча - диамант. Конникът бил украсен с безценни камъни... Входът за подземието бил в калето. Там имало черен камък...

Остров Свети Тома е в Черно море. Намира се в залива Алепу, близо до брега. Легенда разказва, че от незапомнени времена островът бил пиратско скривалище. Тук пиратите заравяли заграбените съкровища. В скалите по брега имало пещери. Влизало се само под водата. Вътре пиратите слагали несметни богатства - злато, сребро и безценни камъни...

На острова има много змии. Затова някои го наричат Змийския остров.

Северозападно от град Тетевен е село Гложене. Има предание, че през турско някакъв гложенец бил в Браила. Там срещнал слепец, уважил го и му помогнал. Тогава слепецът му разказал тайната си... Когато бил комита в една пещера на Типчов зъб, сложили 6 катъра сребърни и 6 катъра златни пари. Пещерата затворили с плоча. На нея изчукали лява ръка. Наблизо на камък направили квачка с пилета... Като се върнал гложенецът, излязъл в Балкана. На мястото намерил плочата с ръката. Отворил входа. Влязъл. Вътре видял камарите злато и сребро. Като ги приближил, изскочил змей и го ударил. Той бързо излязъл. Затворил входа, но сложил ръката отвътре и го засипал. Едва успял да си иде вкъщи и умрял. Успял само да каже: „Какво имане видях... мога да купя девет села..."

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Шишман кале е близо до Черепишкия манастир. Легенда разказва, че в подземието на калето имало съкровище - много злато и сребро. Входът бил засипан...

Северно от град Стара Загора е Чичек баир. На хълма са останките от Турското кале. Крепостта датира от римско време. Легенда разказва, че наблизо имало царски манастир. В подземна гробница бил положен самият княз Борис. В подземието на крепостта било съкровището му...

Царева ливада е в южната част на пролома на Дряновската река. На височината Градът има останки от стара крепост. Легенда разказва, че тук имало царски дворци. През лятото тук идвало царското семейство и видни боляри. Пасищата в ниското били царските ливади. Под крепостта имало подземие. Единият му вход бил горе, а другият се спускал в ниското близо до геран. В подземието на мраморна маса били поставени три корони, жезъл, кръст и безценни камъни. Седем каменни корита били пълни с жълтици...

В град Велико Търново е Трапезица. Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

из "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 2 ~ ПОРЪЧКА ~

Преди да почине, бай Али разказал...

Бях млад. С баща ми пасяхме овцете под Кадемлията. Един ден той ме изведе високо. Показа ми изворче и заръча да го помня, защото в скалите при върха само тук имаше вода. Минаха години. Баща ми се спомина. Един ден, като бях на село, дойдоха двама офицери и запитаха за кладенчето на Кадемлията. Казах, че го зная. Тогава единият извади меден лист. На него имаше изчукана скица. Каза да погледна такъв ли е районът. Разгледах, познах върха и скалите. Казах, че е същото. Запознахме се. Поканиха ме на гости. Отидох. Голямо гости беше, много ядене и пиене падна. Казаха ми, че картата била наследство. Разчели я и разбрали, че е за римско съкровище. Една заран тръгнахме да ги водя, а те и двамата с пистолети. Уплаших се... Заведох ги на друг кладенец. Там гледаха, въртяха се. Разбраха, че мястото не същото и си отидоха. Като научих каква е работата, започнах да оглеждам около кладенеца... И каквото бях запомнил от картата го намирах. Там близо пасях овцете и все гледах... Един ден, като се спуснах по сипея, видях цепнатина в скалите. Много трудно се мушнах вътре. Беше светло, песъчливо и мокро. Вътре имаше израсла чемерика, като полянка. Заобиколих и видях медна врата. Нямаше нищо за хващане. Не можеше да се отвори. Няколко дена ходих... но нищо. Един ден минах през чемериката и се окалях. Огледах при вратата къде да се остържа и видях едно, като изтривалка. Остъргах си обувките. Като натиснах силно с крак, вратата изскърца и се открехна. Отворих я. Влязох. Гледам вътре - какво да ви кажа... През живота си такава красота не бях виждал. Отгоре идеше светлина... Залата беше голяма. Пода и стените бяха мраморни. В страни видях помещения. В средата имаше камара човешки кости. Страшно беше... В другото имаше инструменти, всякакви... На другата страна видях маса мраморна. На нея имаше книги и мастилница с пера. Приближих, но нещо ме удари по главата. Паднах... Замая ме... Колко съм лежал не зная. Като се съвзех, гледам без да мърдам. Над пода, на една педя бяха опънати медни телове, кръстосани. Станах. Внимателно излязох и затворих вратата. После много време не отидох, но се престраших. Вмъкнах се и натиснах изтривалката, вратата се отвори. Носех си светлина. Като влязох не тръгнах към книгите, внимавах и за теловете. Навътре имаше друга маса. На нея - голяма купа, със столче,пълна с искрящи камъни, сигурно безценни. Колкото пъти ги доближавах толкова, пъти ушите ми писваха, лошо ми ставаше... Не можах да ги докосна. Навътре видях врата. Пред входа имаше войници с кръстосани копия и с мечове в ръцете. Бях се напатил... Не ги барах, само погледах и излязох. Като затварях, вратата изскърцваше и нещо щракваше. Скоро пак влезнах. Така - с години. Влизах, гледах и излизах. Много пъти леко бутах войниците с тояга. Те не мърдаха. До кръста бяха хора, а надолу - мечки. Един път се престраших и се мушнах под копията им. Навътре по галерията имаше помещения от двете страни. В първото имаше три мраморни ковчега. На всеки отгоре имаше кръст. Кръстовете бяха сребърни - голямо изкуство. Другото помещение беше склад със златни тухли. Като тръгнех към тях пода се разтърсваше и падах. Пълзешком бързо се връщах. После... само гледах. В третото помещение имаше голям куп златни пари. Приближих купа. Загребах с шепи, изведнъж нещо изскърца - изскочи змей... Пуснах парите. Змея се прибра. Тогава много се уплаших. Едва излязох. Вратата беше почти затворена... След време се реших. Влязох и право на купа с жълтиците. Взех една и сложих в торбата. Така вземах една по една. Нещо като пружини имаше в купа. Аз все вземах... Показа се змея. Зад него имаше железни пръти с големи топузи. Като пера стърчаха. Взех още пари. Видях, че топузите се натягат а змея са издига. Разбрах, че змея ще ме удари и топузите ще ме размажат. Спрях да вземам пари. Очите на змея светеха... Камарата беше висока човешки бой, но дето взех това ми остана. Навътре имаше други купове, но не можеше да се мине. Излязох вън и се прибрах с жълтиците. Сложих ги в буркан, бяха малко повече от шепа. След това дълго не ходих. Един ден пак влязох. Продължих напред. Галерията се разклоняваше в ляво. Като стъпих, пода се разклати и чух бучене на вода. Уплаших се и излязох. Нещо все ме теглеше... Пак влязох, знаех че повече пари не мога да взема, а другото можех само да гледам. Мушнах се под копията и продължих по галерията. Стигнах до каменна врата. Беше украсена с медни плочи. Средата беше различна. Натиснах я нищо, натиснах силно, пак нищо. Сетих се да издърпам плочата. Вратата изскърца и се отвори. Беше на ос. Излязох. Като отворих докрай нещо изскърца. Вратата сама се затвори. Огледах се. Бях на поляната под скалите. Обърнах се, ала не видях вратата. Помислих, че е от светлината. Изчаках без да мърдам. Виждах вече всичко добре, но вратата не можех. Мястото беше познато, разбрах къде съм. Седях и гледах. След час видях дупка в скалата, колкото пара голяма. Белязах я. Слязох при овцете. Хапнах и пак при скалата с дупката. Дойде ми на ум да мушна гегата. Натиснах силно. Чух скърцане и вратата се завъртя. Едва сега я забелязах. Запомних мястото и се прибрах. Един ден реших да засипя цепнатината при сипея. Няколко дена хвърлях камъни. Затрупах я. Остана само горният вход, при скалите... После пак влизах, но само гледах... Чаках дано излязат данни за вътре но освен офицерите други нямаха. Военните бяха опасни и не им се доверих. Тъй минаха години. Остарях. Вече 10 години не съм се качвал... Остана ми само което видях и шепа жълтици...

Легенда за съкровището на Емин Хасковлията.

През 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хиляди еничари и башибозук да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато. Много бил заровил по различни краища... Емин прибрал големите пари. Натоварили златото на волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени от 300 кърджалии. Местото било до Марица. Като копали открили царско съкровище. Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали отровените. Емин ага има дал 2 товара злато. Скоро дошли еничарите на Хуршид паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Ордите на пашата нямали милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и му слагали в устата, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол, а главата му изпратили на Великия везир...

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Предание говори, че в скалите над Патриаршеския манастир Света Троица, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

Село Осеновлаг се намира северно от град Своге. На северозапад от селото е манастирът Седемте престола. Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале. Предание говори, че в турско, манастира бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем : Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В местностите Говедарника и Среден камик над река Искър в отвесните скали има много пещери с отвори на юг. В тях има изображения на хора и животни, знаци и надписи. На запад са Каменните гъби. Легенда разказва, че тези пещери от най-старо време били светилища. Тук имало много златни и сребърни божества и жречески знаци укрити из пещерите.

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция. Тя се намира на възвишението Хисаря. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.

Край село Маточина в местността Декилиташ има скална църква. Легенда разказва, че това е много старо светилище. Тук били почитани древните богове. Близо имало пещера в която били скрити образите на боговете, целите от злато. Златните статуи се изнасяли само в деня на боговете и пак се скривали...
 
Форум » Български фолклор » Легенди и предания » ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ"
Страница 1 от 11
Търси: