Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден) - Форум
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Форум » Български фолклор » Празници и народни обичаи » Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
remixa_mДата: Събота, 28.06.2014, 14:54 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 29
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Offline


Празнуват се на 29 юни, на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел) и на 16 януари - Честни вериги на св. апостол Петър
Maт. 16:13-19

Църковни песнопения

Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
помолете се на Владиката на всички
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

Кондак, глас 2

Твърдите и боговдъхновени проповедници,
върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
в наслаждение на Твоите блага и покой,
защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
Единствен Позднаващ сърцата.

Богослужебната прослава на светите апостоли Петър и Павел

Киими похвальными венцы увязем Петра и Павла,
разделенныя телесы и совокупленныя духом, Богопроповедников первостоятели?
Оваго убо яко апостолов предначальника, оваго же яко паче инех трудившася.
Сих бо воистинну достойно безсмертныя славы венцы венчает Христос Бог наш,
имеяй велию милость.
(Стихира на Великата вечерня по "Господи воззвах" от Андрей Пирски (VII в.)

Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва от древност както на 29 юни, така и на 30 юни. На вечернята се четат паримии от Първото съборно послание на св. ап. Петър. Автори на песнопенията са свв. Йоан Дамаскин, Роман Сладкопевец, Козма Маюмски, Теофан Начертани, Герман Цариградски, Софроний Йерусалимски, Андрей Критски, както и от по-късни византийски творци.

От св. Роман Сладкопевец се пеят само кондакът и икосът на утренята. Св. Йоан Дамаскин е автор на две слави (на Малката вечерня), слава на "Господи воззвах..." (на Великата вечерня), стихира (на литията); два възторжени канона - един за св. ап. Петър и един за св. ап. Павел (на утренята). Св. Софроний Йерусалимски също е писал химни за светите апостоли Петър и Павел, два от които са известни и днес.

Литургийно Евангелие на празника

"А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?

Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.

Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Maт. 16:13-19).

Кратко животоописание



Петров пост - до 29 юни - навечерието на празника на свв. Павел и Петър. Леки и спасителни пости!Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

Виж също:

Св. апостол Петър
Честни вериги на св. апостол Петър

Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците".

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

Единството на Църквата



Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски

Св.ап. Петър и Павел - патрони на храма "Св. ап. Петър и Павел" в Търново (стенопис)

Патроните на църквата св. ап. Петър и Павел, фото Иво ХаджимишевНа този ден Светата Църква възпоменава благоговейно страданията на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел. Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", да чуе от Спасителя: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18).

На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.

Искате ли да знаете какъв е този "камък" (petra), на чието име апостол Петър (Petrus) е наречен тъй? - Чуйте апостол Павел: "Не искам, братя, да не знаете - казва Христовият апостол, - че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос" (1 Кор. 10: 1 – 4). Ето от кой "Камък" идва името Петър!

Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: "... ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:19). Но тези "ключове" и правото да "свързва и развързва" получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.

А че действително цялата Църкваа, а не само една личност, получи това право, се вижда от друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: "И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22), - и след това: "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). И тъй, Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самия Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. Да благоговеят, прочее, и sвързаните, и развързаните. Раазвързаните - за да не паднат отново в старите си окови; вързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото "в оковите на своя грях е той", казва премъдрият Соломон (Притч. 5: 22); а освобождение не можем да получим никъде, освен в Светата Църква.

И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата.

"Симоне Йонин, - казва Господ на Петър, - обичаш ли Ме?". И Апостолът отговаря: "Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам"; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: "Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам". Иисус му казва и трите пъти: "Паси овците Ми" (Ин. 21: 15–17).

Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени "ключовете на Царството" и правото да "връзва и да развързва", сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.

"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо - казва апостол Павел на църковните презвитери, - сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: "Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата" (1 Пет. 5: 2–4).

Забележете, че Христос казва на Петър: "Паси овците Ми" - но не казва: "Паси овците си". Паси, добрий рабе, овците Господни! "Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?" (1Кор. 1:13). "Паси овците Ми". Защото "лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото" (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. "Добрият пастир дава живота си за овците" (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят.

И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, "дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа" (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но - "Живеещият на небето ще му се посмее" (Пс. 2:4).

Когато той, "гонейки и мъчейки" по този начин "Църквата Божия" (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" - "Аз съм и тук, Аз съм и там - казва сякаш с това Господ, - Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми". Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. "Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен" (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел "в трепет и ужас", извика: "Кой си Ти, Господи?" "Аз съм Иисус - отговори му Господ, - Когото ти гониш". И Савел внезапно се променя: "Какво ще ми заповядаш да сторя?" - пита той. И чува Глас: "Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш" (9: 5, 6).

Тук Господ изпраща Анания: "Стани и иди" при човек "на име Савел", и го кръсти, "защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви" (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. "Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име" (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: "Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име" (9: 15, 16).

И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.

Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. "малък, незначителен". Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: "Аз съм най-малкият от апостолите... а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1Кор. 15: 9, 10).

И тъй, братя, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела "като образец за подражание" (2Сол. 3: 9), да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички светии. Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но "имайки такъв облак свидетели около нас" (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.

Пръв мина по него Самият "Началник и Извършител на вярата" Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? - Този, Който е казал: "Без Мен не можете да вършите нищо" (Иoaн. 15: 5).

ЦВ



Светите първовърховни апостоли

„С благодатта на Бога съм това, което съм" (1 Кор. 15:10)



Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова.



Св. ап. Петър - икона от иконостаса на Stavronikita Monastery в Св. Гора, www.culture.grСв. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял св. апостол Петър.

Така веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: "А вие за кого Ме мислите?" Св. ап. Петър бързо казал: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". Тогава Иисус му отговорил: "Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква - твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.

И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.



Св. ап. Павел, икона от XVI век, Stavronikita Monastery, www.culture.grСв. апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч.

Тези са кратките сведения за житията на двамата първовърховни апостоли. Какво можем да извлечем за поука от живота и проповедта им?

Какво обединява тези две поначало противоположни личности? Единият - прост рибар, бърз при говорене и плах при действие. Който винаги пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а после, след Неговото залавяне, отрекъл се три пъти от Учителя си. Другият - учен, но жесток човек. Гонител и убиец на християни. Как тези двама различни човеци стават първовърховните апостоли, просветили толкова народи и наставили ги във вярата и любовта?

Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само тях двамата, но и всички нас в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и чрез тази благодат ние се обновяваме и спасяваме. Не поради наши достойнства или заслуги. Не защото сме извършили нещо достойно, а само и единствено поради Божията благодат. "С благодатта на Бога съм това, което съм" (1Кор. 15:10), казва св. апостол Павел.

Нека превъзмогнем гордостта - майката на всички грехове. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че ние само със собствените си сили сме това, което сме. Всичко постигаме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията милост, защото на горделивите Бог се противи, а на смирени дава благодат.

Прочее, да заживеем по евангелските закони, предадени ни от светите апостоли, и да се оставим всецяло във властта на Божията благодат и любов, сега и во веки. Амин!

Протоиерей С. Минчев
"Църковен вестник", брой 26 от 1995 година
Първа електронна публикация
Официален сайт на Св. Синод на Българската Православна Църква - Българска патриаршия

С В. П И С А Н И Е.
С КЛАВИАТУРАТА:
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Проповед в деня на свв. ап. Петър и Павел

На 29 юни Църквата Христова чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.

Св. апостол Петър още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се прекланял пред Богочовека Христос и смирено и всесърдечно изпълнявал Неговата воля. Eвангелист Лука свидетелства:

"Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, тоест на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!... Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!... И рече Иксус на Симона: Не бой се; отсега ще ловиш човеци" Върви след Мене! - Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Него (5: 1-11).

"И станал - по думите на свети Йоан Златоуста - уста на апостолите, из която се леело огнено слово". След Капернаумската беседа на Спасителя за целта на Неговото идване на Земята - да спаси човеците от греховете им и да встъпи с тях в духовно единение, мнозина от учениците и то именно ония, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го оставили. А Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: "Да не искате и вие да си отидете?" с непоколебима убеденост отговорил: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живи!" (Йоан. 6:67—69).

Петър проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господ Иисус. В Гетсиманската градина той се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за Възкресението на Господа, любовта на Петра го отправила към Христовия гроб и той поискал пръв да провери истината (Йоан. 20:3).

На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа, и после на въпросите, отправени му от Иисус Христос: "Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?" Петър трикратно изповядал своята гореща обич и искрена привързаност към Него: "Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!" (Йоан. 21:5-17).

Има само един момент от живота на апостола, който временно помрачава любовта и привързаността на Петра към Господа - това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: "Тая нощ преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене" (Мат. 26:34). Но Петър стократно изкупил своя грях. Светите евангелисти съобщават, че той се разкаял, паднал на земята и горко плакал (Мат. 26:75; Марк. 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт апостол Петър всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи покайни сълзи се покайвал.

На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, ние виждаме свети апостол Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръсналия Иисус Христос и хиляди хора повярвали.

От този момент до мъченическата си смърт апостолът обходил градове и страни, смело и дръзновено благовестял навсякъде - гонен, преследван и страдащ.

Той загинал мъченически в град Рим през времето на имп. Нерон, в 67 година: бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят.

Също така славно било служението и на другия велик избраник Божи - свети апостол Павел.

Той не е бил очевидец на Господните дела, както е бил свети апостол Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, като гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повикал за апостол: изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: "Савле, Савле, що Ме гониш?" А той отговори: "Кой си Ти, господине?" Господ каза: "Аз сьм Иисус, Когото ти гониш" (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпил коренен прелом. Той повярвал в Христа, станал Негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител на Христа и християните се превърнал в най-вдъхновен разпространител на благовестието Христово. Всичките си сили и дарби, целия си живот посвещавал в служение на Христовата Църква, особено между езичниците.

През целия си живот Павел с мъка и искрено разкаяние си спомнял за злините, които е причинявал на Божията Църква. "Аз сьм най-малкият от апостолите — пише той в Първото си послание до коринтяни - и не сьм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия" (1Кор. 15:9). Всичко постигнато в неговия земен живот той отдавал не на себе си, а на Божията благодат: "С благодатта на Бога съм това, което съм" (1Кор. 15:10). "На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово" (Еф. 3:8).

Божията благодат и сила в него го вдъхновявала, и той говорел пред царе и управници, пред мъдреци и невежи, пред юдеи и елини. И неговото могъщо слово, посветено върху разкриване на вечните евангелски истини, спечелило хиляди членове за Христовата Църква. Неговата ревност към проповядване словото Божие била безпределна: "Горко ми, писал той на коринтяни, ако не благовествам" (1 Кор. 9:16). И доволството, и бедността, и свободата, и оковите, и приятелите, и враговете, и животът, и смъртта - всичко послужило за слава Божия. Ден и нощ не само благовестял, но се занимавал и с труд, с работа, за да не обремени някого. На ефеските презвитери, събрани в град Милит, той казва: "От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце" (Деян. 20:33-34).

Затворен в тъмница и окован във вериги, той не пада духом, а е изпълнен с мир и радост: "Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се" - писал той на филипяните (4:4).

Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година, когато пострадал там и свети апостол Петьр.

Св. Йоан Златоуст пише в една от беседите си за апостол Павел:

"Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем, по неговото внушение (1 Кор. 4:16), да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се сподобим да го видим и да участвуваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я получим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!"

Да подражаваме на светите Апостоли, както те са подражавали на Христа! И от все сърце да им се молим с думите на църковния им тропар:

"Първопрестолни между апостолите и учители на вселената,
молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!"

Амин!

Дякон Иван Иванов, по "Сборник проповеди" на Доростолски и Червенски митрополит Софроний.
Двери на Православието
 
Форум » Български фолклор » Празници и народни обичаи » Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
Страница 1 от 11
Търси: